Химн на НУ "Св.Св. Кирил и Методий"
с. Раждавица
Там гдето слънце зад Риша наднича,
там дето Струма през полето тича,
небето над Раждавица е ясно -
там е нашето училище прекрасно!
Там, житата дето златни зреят,
там птички без умора пеят,
облачета плуват лекокрило
над нашето училище най-мило.
Училище, о, свидно име,
училище, омаен зов,
училище, при теб вземи ме -
сърца изпълнени с любов!
Там всички ние учим, играем,
там всички ние живеем, мечтаем.
Дни изпълнени със песни,
незабравими мигове чудесни!
И когато порастем след време,
в живота всеки своя път поеме,
няма да угасне споменът в сърцата
за теб - училище най-мило на земята!
Училище, о, свидно име,
училище, омаен зов,
училище, при теб вземи ме -
с. Раждавица
Там гдето слънце зад Риша наднича,
там дето Струма през полето тича,
небето над Раждавица е ясно -
там е нашето училище прекрасно!
Там, житата дето златни зреят,
там птички без умора пеят,
облачета плуват лекокрило
над нашето училище най-мило.
Училище, о, свидно име,
училище, омаен зов,
училище, при теб вземи ме -
сърца изпълнени с любов!
Там всички ние учим, играем,
там всички ние живеем, мечтаем.
Дни изпълнени със песни,
незабравими мигове чудесни!
И когато порастем след време,
в живота всеки своя път поеме,
няма да угасне споменът в сърцата
за теб - училище най-мило на земята!
Училище, о, свидно име,
училище, омаен зов,
училище, при теб вземи ме -
сърца изпълнени с любов!
***
Коледно
Добре дошли на нашето тържество,
добре дошли при нас в Раждавица!
На този светъл празник Рождество
да вдигнем чаши за наздравица!
Новата година пак стои на прага –
да я посрещнем с весели сърца,
да я посрещнем със усмивка блага
да я посрещнем с грейнали лица.
Нежен звън се носи в тишината,
над гори, поляни, градове, селца.
Лети на Дядо Коледа шейната
Към нас – най-послушните деца.
И сега, във този весел, светъл час,
без шега и без никаква измама,
приятели добри, за всички вас
започва нашата празнична програма!
Добре дошли на нашето тържество,
добре дошли при нас в Раждавица!
На този светъл празник Рождество
да вдигнем чаши за наздравица!
Новата година пак стои на прага –
да я посрещнем с весели сърца,
да я посрещнем със усмивка блага
да я посрещнем с грейнали лица.
Нежен звън се носи в тишината,
над гори, поляни, градове, селца.
Лети на Дядо Коледа шейната
Към нас – най-послушните деца.
И сега, във този весел, светъл час,
без шега и без никаква измама,
приятели добри, за всички вас
започва нашата празнична програма!
***
Дочакана пролет
Слънчо ласкаво пече,
Струма весело тече
и през китната дъбрава
пее песничка Шегава.
Греят нашите очи -
пак е време за мечти!
И в Раждавица настава
чудна пролетна забава!
А ти, учителко добра,
в час не чакай ни сега
днес на воля ще играем,
както само ний си знаем!
Здравей, здравей, пролет!
Добра дошла при нас!
Готови сме за полет
всеки ден и час!
Слънчо ласкаво пече,
Струма весело тече
и през китната дъбрава
пее песничка Шегава.
Греят нашите очи -
пак е време за мечти!
И в Раждавица настава
чудна пролетна забава!
А ти, учителко добра,
в час не чакай ни сега
днес на воля ще играем,
както само ний си знаем!
Здравей, здравей, пролет!
Добра дошла при нас!
Готови сме за полет
всеки ден и час!
***
В края на учебната година
Учебната година е към края –
неусетно се изниза тя,
като миг на сладостна омая,
като лекокрила птица отлетя.
И ето ни – заставаме пред вас,
пораснали, по-умни, помъдряли.
А други, да признаем тихо и без глас,
остаряли и без време побеляли.
И сега е време да празнуваме!
Да танцуваме, да пеем и играем,
В слънчевото лято да лудуваме
И никога да не престанем да мечтаем!
Учебната година е към края –
неусетно се изниза тя,
като миг на сладостна омая,
като лекокрила птица отлетя.
И ето ни – заставаме пред вас,
пораснали, по-умни, помъдряли.
А други, да признаем тихо и без глас,
остаряли и без време побеляли.
И сега е време да празнуваме!
Да танцуваме, да пеем и играем,
В слънчевото лято да лудуваме
И никога да не престанем да мечтаем!
***
Малко мече е заспало
Малко мече е заспало,
върху топлото одеало.
На училище не ходи,
уроците от вкъщи води.
За домашните нехае,
цял ден тича и играе.
Четенето не обича,
буквите едва ги срича.
Рошавото малко мече
втори клас завършва вече.
Уж се учи дистанционно,
а живее ваканционно.
***
Вече съм във трети клас
Неусетно лятото отмина,
щъркелите литнаха на юг,
сбра се наш'та палава дружина,
ето ни отново тук.
Учебници, тетрадки, химикали,
слагам бързо в раницата аз.
Утрото със топла длан ме гали,
вече съм във трети клас.
Слънцето усмихва се в небето,
вятърът ми пее с нежен глас.
Тръгвам към седемдесет и пето,
вече съм във трети клас.
-1843-
Хиляда осемстотин четирдесет и трета…
България все още стене под робското тегло,
сънува свободата, бленува за просвета,
а в Раждавица врати отваря първото школо.
И отстъпва мракът петвековен
от прометеев пламък озарен.
И поема своят път чутовен
народът от надежда окрилен.
Слава вам, учители незнайни,
що проправяте пътеки и пъртини,
що запалвате безчет слънца сияйни
вече сто седемдесет и пет години.
Сто седемдесет и пет години…
Историята пише глава след глава,
но до нас достигат като огнени светини
на даскал Максим първите слова.
Достига онзи възрожденски зов,
що ни кара българи да се наричаме
и със сърца изпълнени с любов
на теб, училище, живота си да вричаме.
И докато Струма своя път пътува,
и докато свети слънцето над Риша,
и докато знание народът ни жадува,
Хиляда осемстотин четирдесет и трета…
България все още стене под робското тегло,
сънува свободата, бленува за просвета,
а в Раждавица врати отваря първото школо.
И отстъпва мракът петвековен
от прометеев пламък озарен.
И поема своят път чутовен
народът от надежда окрилен.
Слава вам, учители незнайни,
що проправяте пътеки и пъртини,
що запалвате безчет слънца сияйни
вече сто седемдесет и пет години.
Сто седемдесет и пет години…
Историята пише глава след глава,
но до нас достигат като огнени светини
на даскал Максим първите слова.
Достига онзи възрожденски зов,
що ни кара българи да се наричаме
и със сърца изпълнени с любов
на теб, училище, живота си да вричаме.
И докато Струма своя път пътува,
и докато свети слънцето над Риша,
и докато знание народът ни жадува,
училището във Раждавица ще диша.
***
Сбогом, училище!
Четири години цели
във Раждавица се учех и играх.
Сред приятели добри и смели
мигове незабравими преживях.
Слушах песента на Струма,
чаках слънцето над Риша,
крачех все напред по друма,
научих се да смятам, да чета и пиша.
Горд съм с теб, училище прекрасно!
И на вас, учители - благодаря!
Днес аз тръгвам си оттук,
но ми е ясно -
споменът в сърцето си за вас
навеки ще тая!
Четири години цели
във Раждавица се учех и играх.
Сред приятели добри и смели
мигове незабравими преживях.
Слушах песента на Струма,
чаках слънцето над Риша,
крачех все напред по друма,
научих се да смятам, да чета и пиша.
Горд съм с теб, училище прекрасно!
И на вас, учители - благодаря!
Днес аз тръгвам си оттук,
но ми е ясно -
споменът в сърцето си за вас
навеки ще тая!
***
Всеки ден е ден за игри
Когато сутрин отварям очи
и вятърът пее пролетна песен,
малкото дяволче в мене крещи:
днес за игри денят е чудесен!
Днес, днес е ден за игри,
днес, днес е ден за игри,
учителко мила, моля те, спри -
ти за уроците днес забрави!
Когато сутрин отварям очи
и лятото жари със зов сладкогласен,
малкото дяволче в мене крещи:
днес за игри денят е прекрасен!
Когато сутрин отварям очи
и сняг е затрупал простора безкраен,
малкото дяволче в мене крещи:
днес за игри денят е омаен!
Всеки ден е ден за игри,
Всеки ден е ден за игри,
учителко мила, моля те, спри -
ти за уроците днес забрави!
Когато сутрин отварям очи
и вятърът пее пролетна песен,
малкото дяволче в мене крещи:
днес за игри денят е чудесен!
Днес, днес е ден за игри,
днес, днес е ден за игри,
учителко мила, моля те, спри -
ти за уроците днес забрави!
Когато сутрин отварям очи
и лятото жари със зов сладкогласен,
малкото дяволче в мене крещи:
днес за игри денят е прекрасен!
Когато сутрин отварям очи
и сняг е затрупал простора безкраен,
малкото дяволче в мене крещи:
днес за игри денят е омаен!
Всеки ден е ден за игри,
Всеки ден е ден за игри,
учителко мила, моля те, спри -
ти за уроците днес забрави!
***
1а
Ние сме от първи а -
най-добрите на света.
Знае цялата земя -
ние сме от първи а.
По чиновете не седим,
и урока не следим.
По двора само ний хвърчим,
като птиците летим.
И когато порастем,
тогава чак ще разберем
и ще си спомним със тъга,
какво е да си в първи а.
Ние сме от първи а -
най-добрите на света.
Знае цялата земя -
ние сме от първи а.
***
Рок звезда
Напиши един глагол,
ми каза вчера госпожата.
И аз написах рокендрол
с черен маркер на дъската.
Тя изпадна в ужас бесен -
бързо двойка ще получиш!
Не се прави на интересен,
учи се ти, за да сполучиш.
Учителко, любима моя,
не прекъсвай песента,
някой ден за гордост твоя,
аз ще бъда рок звезда.
Не, недей се ти нервира,
прости за нашия разкол,
но моето сърце пулсира
с ритъма на рокендрол.
Рок, рок, рокендрол,
рок, рок, рокендрол,
чак до сетния си час,
рокендрол ще пея аз!
***
В сърцето на Факултета
Там, на Факултета във сърцето,
под слънцето изправило снага,
е нашето седемдесет и пето,
наша гордост, радост и тъга.
Учители се трудят неуморно,
по цели нощи даже и не спят.
Заплатите поглеждат си покорно,
годините до пенсия броят.
А после из квартала обикалят,
децата във училище да канят,
науката и знанието да хвалят,
на майки и бащи да се покланят.
Учители начални и основни,
герои тихи, роби на мечтите,
за всичко само вие сте виновни
и на съвета гузно си мълчите.
През покрива синее се небето
и с трепет всички чакаме снега
в нашето седемдесет и пето,
наша гордост, радост и тъга.